История за женска солидарност по неволя..

Живях известно време в дома на една омъжена приятелка. Прибирам се един ден от лекции и върху мен се нахвърли разгневения ѝ мъж. Пъха ми под носа опаковка от прeзeрвaтив и с укор ми крещи: "Как не те е срам, в нашето жилище мъже да водиш! Къде се ч***хте? В нашето легло ли?".

Стоях тихо и неразбираща, а зад гърба му приятелката ми с поглед ме моли аз да поема вината върху себе си. Наложи се да си "призная". А последното му изречение ме довърши: "И ето, гледам те в очите и не виждам капка срам!"

Излишно е да пиша, че повече не стъпих у тях.