Омъжих се щастливо - не за първата си голяма любов, а за втората. Онази първата, голямата не устоя на ударите на времето, на родителските намеси, на младостта и неопитността ни. Последваха други любови - някак мимолетни, и накрая, когато бях открила верния си професионален път и работех в рекламна агенция, се появи втората голяма любов. Дойде в лицето на новопостъпил колега.

Плени ме с красивата си осанка, добрите обноски, и накрая тази любов ни отпрати двама в гражданското и после - в достатъчно голям луксозен апартамент с надпис на вратата: „семейство“.

След година и половина се роди нашия син. Едва беше навършил две години, когато решихме, че няма за кога да чакам и родих и нашето малко момиченце...

Но второто майчинство ме превърна в непозната жена - плаха, неуверена и почти без самочувствие. Още ненаваксала безсънните си нощи от първото дете, се потопих пак в памперси и шишета и полека-лека се превръщах в изнервена и вечномрънкаща домакиня. Когато мъжът ми се прибираше, си налагах почти насила да се държа приветливо и обгрижващо, но вътрешно се гневях, че той става сутрин, облича се за работа, излиза, води нашето момченце на градина и отива в офиса, а аз оставах сред пералнята, легените и тенджерите. Вечер се прибираше, кимваше за „здравей“, вече почти не ме прегръщаше, почти и не ми говореше.

Единственото ми разнообразие и разнообразие бе сутрешното кафе в кварталното кафене с катерушки, когато извеждах бебето или прибирах детето от градина. Тогава слагах червило, обличах дрехи, различни от домашните и се чувствах отново красива жена.

Моето малко момче, след като го прибирах от детска градина, обичаше да си играе на катерушките с едно момиченце от неговата група, от съседния блок... Не знам колко време мина, но баща й започна да се държи по специален начин - поздравяваше ме любезно, кавалерстваше ми, един път дори ми услужи с чадъра си.

Детските игри продължаваха - мина лятото, дойде есента, а бащата ми каза, че съм най-красивата от всички майки в детската градина. Чувствах се на седмото небе - съвсем по детски се радвах на комплиментите му.

Така и не разбрах как точно се сближихме. Той имал втори брак, от първия - голям син, но все не случвал на жени - и новата му се оказала толкова лоша, почти като първата. Усещах как започвам да хлътвам и се улавях, че съм на косъм от изневярата.

Тогава, когато ми каза, че вече не може и секунда да не мисли за мен, че не може вече да понася втората си жена и мечтае само за мен. Повярвах и аз - толкова наивно и по детски, въпреки ясното усещане, че падам в капана на изневярата. Но имах нужда от това някой да ми казва, че съм красива, да ме забелязва, да мечтае за тялото ми.

Изневерявах в крайпътен хотел във времето, когато сина беше на градина, а бебето го гледаше майка ми. Лъжех мъжа си, децата си, майка ми и най-вече себе си. Авантюрата ни продължи половин година и раздирана от чувство за вина признах на мъжа ми.

Той не реагира бурно, намери адвокат и по най-кратката бракоразводна процедура се оказахме разделени. Не успях да обясня на децата си защо татко ни напусна, не смеех да ги погледна в очите.

И по времето, през което вървеше делото, се срещахме тайно с моя любовник, но когато разводът ми стана факт, той мрънкащо ми заяви, че не може да се разведе, че дори не ми е обещавал, че просто сме изживели бурна любов, че не може да лиши и това си дете от баща.

Останах сама с децата - след тази глупава любов, но съзнателно търсена и сега аз се превърнах в една кисела и тъжна жена.

Моят бивш любовник вече не прибира детето от градина. Взема го майка му и не изглежда нито толкова грозна, нито толкова лоша.

Започнах работа, но в друга фирма. Случайно си срещнах с бивш колега и от него разбрах, че на едно от партита, година след като бях родила първото си дете, мъжът ми заявил пред целия офис, че има най-умната, най-красивата и най-нежна жена.

Ех, защо ли не ми го е повтарял на мен? Всеки ден...

Извинявайте за дългия текст, но имах нужда да излея душата си, а и да предпазя жените, които са намерили ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА СИ да не правят моята грешка!

Хареса ли ви? #Споделете с приятели!