Думата „звук ” има две значения: първото - звукът като физическо явление, а второто - като усещане. Музиката, погледната с очите на физик, представлява хармонични вибрации на въздуха.
Човешкото тяло също има своите вибрации и някои специалисти смятат, че клетките на организъма по различен начин откликват на различните звуци.
Много звуци, които човешкият слух възприема не са музика, защото те не са хармонични. Някои психотерапевти използват при лечение на своите пациенти шума от дъжда, прибоя, бурята или пеенето на птиците в качеството на отпускащи ефекти.
Лечението с музика има своята отдавнашна история. Още в Стария завет е споменато, че цар Давид е излекуван от болест с помощта на арфа. Хипократ също активно е използвал музикалната терапия, а през 1729 г. Ричард Браун пише известния в медицината труд Medicina Musica и от този момент в научните кръгове на този алтернативен метод за въздействие върху здравето започва да се отделя все по-голямо внимание.
Американски психолози дори са разбаротили и музикални рецепти, които помагат на пациентите да се справят с проблема, като им предписват подходящата музика за това.
- Хората, страдащи от паралич и заболявания на ставите, могат да слушат: маршовете на Сузе, Увертюра към „Вилхелм Тел" на Росини, „Унгарските танци" на Брамс.
- Болните от туберкулоза - валсовете на Щраус, „Серенада" и „Аве Мария" на Шуберт.
- Страдащите от безсъние и болка - „Пролетна песен" на Менделсон, прелюдиите и „На крилете на любовта" на Шопен, Петата симфония и „Героичната симфония" на Бетовен.
- Хората със заболявания на нервната система - песните на Стивън Фостър, испанско танго, валсовете на Щраус, ритмични фолклорни песни.
Споделете
