Не знам, дали ще ме разберете, някой от вас сигурно ще ме оплюят, но не обичам децата и никога не съм искала да имам свои.

© СН.: Nataliya Vaitkevich | Pexels

Здравейте, имам нужда да споделя с някой моята история.

От 6 година живея заедно с мъж, с който се запознахме в България. От 5 години живеем в чужбина.

Работя в голяма компания и постоянно се изкачвам по кариерната стълбичка, с две думи отдадена съм на работата си.

Не искам сериозни отношения, сватба, деца... и т.н. Искам да имам мъж до себе, да има кой да ми завие крушка, когато прегори, за леглото, за онези неща, с които аз не мога да се справя, но само това. В началото на връзката той много искаше да имаме дете , но вече се примири!

Но в България той има син и от няколко месеца започна да говори, че иска догодина, той да дойде да живее при нас, за да придобие по-добро образование.

Нямам нищо против той да идва на гости за по месец, както ставаше досега, но да живея с него за по-дълъг период не е нещо, което ще ми хареса!

Не знам, дали ще ме разберете, някой от вас сигурно ще ме оплюят, но не обичам децата и никога не съм искала да имам свои. Имам някаква непоносимост към деца.

Може би защото когато около мен има деца, а сестра ми има три хлапета, ми е много неприятно - отегчават ме с въпросите им, дразнят ме с крясъците и писъците си, омръзва ми да се преструвам колко ми е приятно да съм с тях, да им бърша дупетата и сополите... да съм им прислуга.

Синът на моя съпруг не е изключение (на 11 години), насилвала съм се да го харесвам, да прекарвам повече време с него, но не се получава – нещо като алергия.

Дайте съвет: Как да живея със сина му? Не мога да си приставя живота без този мъж, не знам дали го обичам или просто е част от моето ежедневие и живот, но не мога да се разделя с него. Как да направя компромис, как да излекувам алергията си към децата, знам че за него е важно сина му да дойде да живее при нас?!