Белег на съдбата

Здравейте на всички пиша за първи път моля да ме извините ако има грешки не обичам да пиша и така

Това е моята история от малко градче съм на 30 години но единственият ми проблем е че нямам човек до себе си защото не съм красива господ всичко ми е дал но само едно е взел да не съм красива много съм грозна имам заешка уста няма мъж който да ме погледне и да не се отврати от мен колко имам да разказвам освен това просто няма да стигне мястото толкова ми е самотно в депресия съм след като приключих връзка с едно момче мисля че ще остана сама за винаги нямам и приятели всичкит гледат парите и лукса аз ги нямам бедна съм даже в 21 век още се къпя м корито някой хора ще се учудят други ще ме съжалят но аз си знам какво ми е тежи ми това че нямам възможност да се усмихна ДА имам нормално бъдеще всичките ми приятели са се устройли с по нещо аз работя но едвам свързвам двата края все борчове плащащ и пак на ново иде ми да умра и аз мечтая като в приказките пепеляшка да намери принца да ме обича такава каквато съм но няма и няма такъв човек всичките ми приятели женени разведени все ходят някъде все се хвалят и аз искам всичко това но при мен не се полочава когато се разделихме с момчето казал на приятели бях с нея от съжеление защото съм била бедна и грозна никой няма да разбере какво е да живееш тока още от детството си и как всички деца ми се подиграваха викаха ми крива уста да не дава господ на никого това което този белег ми донесе на мен това беше всичко само една част споделих много ми тежи всичко и риших тук да го напиша .хубав ден на всички