Депресията "моята приятелка"

Това коварно чувство,което те оставя без въздух.

Имаш приятели,имаш човек до себе си,семейството ти е живо и здраво и въпреки това ти се чувстваш САМ.Чувстваш се неразбран,чувстваш се не обичан,недооценен.Депресията не мога да опиша с думи как точно ме кара да се чувствам всеки ден,прикрита през мълчанието ми.

Аз познавам само това чувство,чувството да бъде смазана,да усещам празнина и агония,друго усещане не познавам.

Човека до мен не може да ми помогне,не може,защото никога в живота си не се е чувствал по този начин даже му е непонятно.Аз "умирам" пред очите ми почти всеки ден.

Имам усещането,че нося някаква тежест на хората,около мене.Чувството да си като размазана птица на прозореца.Ходя на психолог вече една година и имам усещането,че не ми помага,може и да съм вече за антидепресанти не знам.Знам само,че се унищожавам всеки ден малко по малко си отивам.

Усещането,че си сам и никой не те разбира,не искам да се чувствам така,дори не го пожелавам на най-големия си неприятел както се казва.В тази борба си сам и трябва сам да се справиш.Това е може би най-голямата борба тази със себе си.Знам,че сигурно има много хора,които се чувстват по този начин.Как излизате от това състояние?Как си помагате?Не искам хората около мен да бъдат затрупани с цялото това нещо,а знам,че на моменти ги въвличам с това нещо.Понякога ги държа отговорни от това,че не могат да ми помогнат,а знам,че не трябва.

Исками се сама да си помогна,но не знам как.