Здравейте.
Моята история е кратка.
Работя в една фирма вече три години. Дават ни на ръка заплатите и получи се така че ми дадоха повече и си замълчах. Обмислях дали е редно, но ме беше яф на някои неща които бяха станали и си казах заслужавам ги , чак ме заболя главата от мислене .
След няколко минути на касиерката не и излезе точната сума, която беше при мен явно и пожела да си преброим всички парите пак. Аз и казах че са при мен. Сега ми е гузно , но да душата ми е по леко , но съжалявам ,че сега може да си мисли някакви неща за мен ..изкуших да , въпреки че ме глождеше и не знаех как да постъпя , радвам се че ги върнах ,щях да я гледам гузно всеки следващ път като я видя.
Тя не го направи на въпрос дадох и пак да ми преброи заплатата , взе си остатъка пред мен , става дума за 200 лв отгоре , деня беше интензивен и сякаш не се вдълбахме в случилото се. Но още ми е гузно и сигурно дълго ще ми държи влага , вече знам...няма да правя така , явно имам душа и съвест..
Споделете
