Любов от пръв поглед?

Казват, че трябва да си визуализираме с какъв партньор искаме да бъдем. За да може Вселената да ни го даде. До сега не можех да го опиша нито по външен вид, нито по черти на характера. Но ето че се случи. Още първият път като го видях нещо трепна в мен и знаех, ще искам точно такъв мъж. Искам точно него!

Жена, на 35 съм, необвързана. Той е с 8-9г. по-голям от мен.

Срещнах го в къщата на родителите ми, дойде за няколко дни да работи там.

През цялото време исках да съм покрай него. Гледах да помагам с каквото мога. Той също каза да стоя при него, че не иска да е сам, и много приятно сме си говорили.

През деня хапнахме на обяд, много се отпусна пред родители. Разказа, че има дечица, но не случил на жена и уж са заедно, но живеят разделено. Срещат се през няколко дни. Вечерта когато отиде в квартирата да нощува, ми писа че е пристигнал. Прати ми снимка на стаята, каза наздраве. На следващият ден също много си приказвахме. Доста ме разпитваше за мен. На колко години, какво съм учила. И понеже мама е на втори брак, как е ситуацията с баща ми. Как са е запознала с вторият си съпруг( понеже те му бяха разказали тяхната интересна история предният ден). Бяха прекрасни няколко дни. Дп сега не съм изпитвала подобно чувство към някого. До този момент не вярвах в любовта от пръв поглед, изобщо си мислех че е някаква глупост. Но вече съм сигурна, че съществува. Защото колкото и да е странно, аз знам че искам точно този човек да бъде моят мъж к да създам семейство с него. Доста лудо, нали? Не мога да го обясня. До сега никога не съм си помисляла това за никой мъж. След като се прибра у дома, ми писа че е пристигнал. Вечерта си писахме малко, сподели някои неща за жената до себе си, как живеят разделено и на него не му харесва това, не го приема.. Но беше късно и каза че друг път ще продължим.

След това още веднъж си писахме, имах нужда от съвет. Веднага ми обясни кое как да направя.

Вече 2ри ден не е писал. Не знам какво да правя аз... Как да му покажа, че съм толкова привлечена от него. Искам да го знае. Може би е грешка, предвид факта че е семеен?

Но когато беше тук, виждах как ме гледа, как се усмихва, как си говори с мен. Не мисля, че е било само от добро възпитание.

Той е прекрасен, умен, възпитан, интелигентен, с бърза мисъл, разбира от много неща. Толкова си допаднахме като начин на мислене и възгледи за живота...

Но не искам да съм нахална и настоятелна, колкото и да ми се иска да му покажа. Да му покажа че от както го видях за 1ви път не спирам да мисля за него.