Мисля, че дойде и моят ред да споделя... не знам защо, не вярвам, че ще ми олекне не се надявам и на кой знае каква помощ. Тази "изповед", която предстои да представя пред всички, които прочетат този "пост", се надявам да послужи като урок или по-леко казано пример... Пример за какво?
Прочетете статията докрай и сами преценете, но моля не "Я" съдете предварително..нито мен… сигурно “грешката” е някъде там.., там в нас.. или кой знае…
Вси4ко запо4на на 1 октомври 2002г. Както обикновено бях на работа (работя в един интернет клуб) и тедна вечер дойдоха две прекрасни госпожици уж за нощна. Не можех да повярвам на очите си… Както и да е… Стана ми интересно и побързах да видя с какво ще се занимават (все пак са нощна)
След като видях, че са в mIRC и уж си чатят (по-смешното, от което с един пръст :) от което ми стана ясно мисля си “две тъпи путки, ха!) Реших да початя и аз, заговорих по-малката на външен вид, тя пишеше много бавно и разговорът се проточи, но не ми писваше.
Говорихме си интересни …общо взето разни неща, някак си се зближихме прекалено много.. заговори ми на прекалено лична тематика, което ме впечатли още повече имайки впредвид, че се познавахме едва от няколко часа.
Единственото, за което я бях излъгал беще това, че си чатя от нас.. но в последстиве (според думите й по-късно), тя ми каза, че се била усетила с кого си “говореше”. На сутринта си тръгна и аз й казах само и единствено едно “Чао” (после се чувствах като пълен идиот.. поне да бях добавил още няколко думи.. Ха.. съдбата обаче не ме беше забравила..
На другия ден Те пак бяха нощна.. аз обаче бях вече почивка и не вярвайки, че ще ги видя отново просто прекарах вечерта на друго място, както и да е .. отивайки след няколко дни на работа (отново хех или казано за пореден път) ги засякох на идване към клуба.. бяха прелестни .. Те двечките вървяха с един мой приятел, който уж им помагаше и така се бяха посприятелили.. След няколко дни когато бях почивка отново (знаейки от моя приятел, че девойчето се беше досетила на 100%, че човека от онази вечер съм бил аз) разбрах, че тя пак е в “квартала” и искала да се види с мен … поне да сме се били запознали…
Така и стана (разбрах ама късно вече се бях понапушил малко, колкото за бира в парка, а не за престрахотна “мацка”, какво да Ви кажа, срещнахме се.. поговорихме или по точно тя ме заливаше с думи, от които, чесно да Ви кажа не си спомням нищо… както се казва влюбих се от пръв поглед.. и то прекалено много. Изпратих я до спирката, че вече се беше постъмнило и тя трябваше да си ходи… дойде моментът да си кажем довиждане..целунах я.. тъкмо докоснах устните й и тя се отдръпна.. почувствах се жалък… но… На другия ден пак се видяхме.. и с времето нещата се вглъбиха..
Първият месец беше като безкрайно пътешествие… “страната на чудесата” пасти да яде.. бях най-щастливият човек на света. Времето вървеше.. така се движеше и нащта връзка.. накрая й казах, че я обичам.. след още няколко дни и тя ми призна, че изпитва същите чувства… Тадвах се на хармонията между нас.. Имахме малки търкания относно моите вредни навици.. пуша трева както казах малко по-горе, ала с малко търпение и разговори определихме някаква разумна граница .. Излизахме много често насам натам, гледах да не се задържаме на едно място.. а и винаги ходихме на хубави места, дане кажа голяма дума .. винаги плащах аз , не че тя не протестираше, вярвах, че не е заради парите с мен… така и беше уверявам Ви. Подаръци изненади.. нищо не липсваше…
Тя има роднини във Варна.. и имаше и приятел там.. за който знаех и ми беше много гадно, както и на нея.. защото се разкъсваше м/у мене и него.. след няколко месеца… вече след нова година (тя я прекара с него във Варна.. а на мене ми идваше да се гръмна вече, защотото се бяхме разделили тогава.. ) Някак си пак се събрахме… и така до март месец.. Когато ми изневери с един нещастник в чата… Не ми беше трудно да го разбера.. и да поискам обяснение, но вместо истината в очите получих приятно скалъпена лъжа… не бях сигурен в самото начало… за това не се вдълбочих.
След няклко дни разследване и съмнения , но този път бях сигурен… трябваше да се видим този ден (през тези 6 месеца връзка се виждахме почти всеки ден ) просто и звъннах и й казах да не идва, и че не искам да я виждам повече, но тя с цялото си нахалство доийде ( не знам дали е нахалство или учудване от нейна страна, както и да е…)
Бях отново на работа..и тя дойде, два часа просто й обеснявах, че всичко беше до тук, че повече не искам да си имаме нищо общо, но обаче не и давах обеснение защо… с надеждата тя да си признае.. да може да поговорим ..но НЕ…
Заплаши ме, че ще остане сама цяла нощ в залата (не е много безопасно тук при мен… особенно в тази зала където аз работя и още повече нощем) Свърши ми смяната и аз си отидох, не се здържах и се върнах.. трябваше да се разберем.. казах й накрая какво знам.. и дали има да ми казва нещо по въпроса. Вече не си спомням какво ми говори, но знам, че се събрахме за пореден път (сложна връзка!!)
След вси4ко това и след определено време тя замина за Варна, раздели се с нейния приятел там, бях на седмото небе с надеждата, че съм единствения мъж в живота й.
Но се излъгах…. Тази индивидка “жена ми”, прекрасното създание, неземно-красивото момиче, чесната и искренна душа .. хех .. направи грешката да се забърка с някакъв от компанията на този с когото ми изневери.. бях бесен.. не знаех вече какво да правя.. вдигнах телефона (защото се оправдаваше, че завършва и нямала време да се видим точно сега, тъкмо се беше прибрала от Варна ) и казах само 3 думи “Аз съм Венци, късаме, Чао…!” от тогава насам не съм я виждал нито съм я чувал…
Моя ли е грешката, , че се грижих за нея като за богиня, моя ли е грешката, че я обичах повече от живота си….. не знам ..
Споделете
