Мразя разделите

Здравейте,

Запознах се едно момче миналата година на морето. Излязох с него на шега, защото не смятах, че ще ме впечатли, но грешах. По-голям от мен е с 8 години, той е на 32. Има бар на морето, а през зимата работи като личен шофьор на един бизнесмен в София. Писахме си известно време докато се прибере в София, говорехме си по телефона с часове.. беше хубаво

След като се прибра, започнахме да излизаме, а той беше толкова романтичен, мил, добър, съобразителен, търпелив.. на външност не беше 100% мой тип, но начина по който ме караше да се чувствам беше просто… бях изумена, че нито веднъж докато ходехме по срещи не беше вулгарен или не искаше нещо от мен. Както и да е, влюбих се в него. Всичко беше идеално. Лятото обаче той трябваше да се върне на морето, за да работи. Обясних му, че бих направила компромис за една година, но че не мога да водя връзка от разстояние постоянно. Той се съгласи също, че не иска такива отношения и каза, че ще направи нещо по въпроса, за да не се налага цяло лято да сме разделени. Мина и лятото, беше по-трудно, но той никога не ме накара да се почувствам в опасност, обръщаше ми внимание, звънеше ми винаги когато може, аз ходех при него няколко пъти, но за малко защото и аз работя и не мога за по-дълго. Лятото мина, имахме си спорове накрая вече, мисля че беше от дистанцията, но станах много дребнава и се сърдех повече от обикновено, но смятам, че във всяка връзка има някакви такива неща и моето не беше нещо непростимо, просто исках да си дойде по-бързо и бях изнервена. Това, което обаче се случи е, че той така и не се прибра в София. Шефът му тук, за когото работи като личен шофьор, не му се обадил повече и той нямало какво да прави в София без работа и жилище, (което преди шефът му покриваше). Все едно аз не бях тук и не го чаках да се върне с месеци.. останах в потрес, как е възможно да го каже даже? Попитах го не може ли да работи нещо друго, не може ли да намери вариант, за да сме заедно. Той просто мълчеше, думите му бяха “не намирам подходящ вариант, не искам да работя каквото и да е и да плащам жилище, а ти дори да не живееш с мен и да се виждаме за по няколко часа през деня”. Съсипа ме, беше ми като гръм от ясно небе.. уж толкова ме обичаше, уж толкова държеше на мен и искаше да се оженим и накрая какво стана? Опитах се да говоря с него, пиша му, звъня му, той просто не иска да говори с мен, игнорира ме. Стоя в неведения за ситуацията.. вярно че се скарахме брутално последния път и може и да съм казала неща, които не мисля, но му се извиних над 5 пъти. Това ли е причината той да не иска да направи някакви жертви и компромиси за нашата връзка? Всичко което ми говореше цяла година, начина по който ме караше да се чувствам въпреки разстоянието, всичко това лъжа ли беше? Личеше си, че ме обича, усещах го. Не знам време ли му трябва или просто той прекрати с мен окончателно. вече 3-та седмица се опитвам да се свържа с него, той не ми отговаря и не ми вдига телефона. Дори на рожденния ми ден не ми звънна, аз го потърсих.. в малкото пъти в които той ми пишеше или ми вдигаше телефона ми казваше, че не може да ми даде това което искам, че му е много гадно затова ме отбягва, но нищо по-съществено. Бизнесът, който планирал в София, отпадал и той трябвало да се върне на морето, а знаел, че аз не съм съгласна. Въпреки това му казах, че ще отида с него на морето, за да не сме разделени.. но той продължава да ме игнорира, все едно си търси оправдание.. чувствам се зле, не спирам да плача, имам толкова много въпроси, толкова съм объркана аз ли направих нещо, какво се случи? Или просто не му се дават пари за наем и предпочита да си стои в Габрово. Днес се свързах с него с 200 зора, за да му кажа че след седмица ще бъда в Търново и ако иска да се видим, за да поговорим на живо. Той се съгласи, но сега се страхувам още повече.. какво ще му кажа, а той какво ще ми каже? Страх ме е от истината и от това, че това наистина ще бъде края и аз ако сега страдам, след това ще ми бъде в пъти по-трудно..

някакви съвети за срещата ни след седмица? Какво да кажа, как да се държа?