Нахутът е известен още като леблебия. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се счита за една от най-рано култивираните от човека култури.
Родината на нахута е библейският град Йерихон, Мала Азия. Йерихонците консумирали нахут още преди 7500 години, а е култивиран преди 5000 в Средиземноморието. Век по-късно е разпространен и в Индия. Днес нахутът е водеща земеделска култура в Индия, Турция, Пакистан, Иран, Австралия и т.н.
Нахут – хранителни качества
Нахутът съдържа лецитин, фосфор, калий, витамини В1, В2, В6, В9, C, РР, А, повече мазнини и белтъчини и по-малко аминокиселини.
В 100 г нахут се съдържат следните хранителни вещества - протеин (19 г), въглехидрати (60 г) и мазнини (6 г), и следните минерали - калций (100 мг), желязо (6 мг), магнезий (115 мг), фосфор (366 мг), калий (875 мг), натрий (24 мг), цинк (3 мг), мед (0.8 мг), манган (2 мг) и селен (8 мг).
Нахутът има нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3). Това го прави отлична диетична храна и подходяща за хора, които искат да отслабнат.
Нахут – здравословни качества
Нахутът помага за растежа и възпроизводството на клетките, осигурява здрава кожа, нокти и коса, допринася за елиминиране на възпалителните процеси в областта на устата, устните и езика, подобрява зрението и облекчава умората на очите.
Ако се чувствате отпаднали без видима причина и имате болки и кръвоизливи в очите, е добре да похапвате ястия от нахут.
Бобовата култура се препоръчва и на хора, страдащи от язва, както и при ракови образувания.
Любопитен факт е, че древните египтяни и арабите са хапвали нахута като афродизиак.
За него се знае още, че подобрява цвета на кожата.
Според най-нови изследвания в Индия, нахутът се използва при лечение на витилиго (загуба на пигментацията на кожата). Учените твърдят, че аминокиселините, съдържащи се в зърната, помагат в борбата с това автоимунно заболяване, като стимулират синтеза на меланин (пигмент на кожата) и регенерират увредените клетки.
Избор и съхранение на нахут
Задължително проверявайте срока на годност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатан, в консерви. Без значение дали купувате суров, или печен нахут, проверете го за следи или мирис на плесен. Обикновено нахутът се предлага суров, внесен от Турция, както и изпечен във вакумирани пликчета, а също и суров и изсушен или стерилизиран в буркани.
Ако закупувате суров нахут, разгледайте добре дали зърната не са проядени. По възможност проверете дали в сърцевината има загнили участъци, като разчупите едно зрънце.
Най-добре е нахутът да се съхранява в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Сушеният нахут може да се съхрани по този начин в продължение на една година. Ако нахутът е покълнал – по-добре не го консумирайте.
Кулинарни фантазии с нахут
В България нахутът се консумира под формата на страгали, рахат-локум, нахутови пити и хляб, фалафели или хумус.
Една от позабравените рецепти у нас е за слънчев хляб или сладник. Той се прави, като счукан нахут се залива с гореща вода, която след известно престояване се прецежда и се използва за замесване на хляб. Тази вода подквасва хляба и освен че кара тестото да бухне, му придава много специфичен и приятен вкус. Подобен квас се използва и в традиционните рецепти за симидените краваи.
Запалените кулинари по целия свят правят каиш от нахут или го използват в гарнитури към месни блюда. От нахута се приготвят супи, мая за хляб, а от изпечените семена се прави нахутено брашно - бесан, което в Индия се използва за различни тестени изделия, например плоските безквасни хлябове - роти.
Интересно близкоизточно блюдо е хумусът. То представлява хранителна паста, която се приготвя от смлян сварен нахут, сусамов тахан, лимонов сок и чесън. В индийския вариант таханът е заменен с нарязани на ситно домати и лук. Обикновено в Индия нахутът се използва обелен и разполовен и се нарича чана. Той е един от основните източници на протеини за вегетарианската кухня в Индия.
Мексиканската кухня също предлага ястия от нахут, предимно в зеленчукови супи и салати. Изцяло с нахутено брашно се приготвят тънките, хрупкави, подобни на палачинки socca (от района на Ница). В Испания нахутено брашно се прибавя към пшеничното и се прави панировка, известна като a la andaluza.
Споделете
