Най-добрата приятелка ми взе мъжа

Израснахме заедно, живеехме на една и съща улица врата във врата, ходехме в една и съща детска градина, след това в училище и висшето си образование завършихме заедно.

Тони ми се струваше толкова безпомощна и винаги се съгласяваше с това което казвах и правех.

Може би това ме заслепи и аз започнах да и доверявам най-съкровените си мисли и чувства.

Тя изглеждаше толкова мила и невинна, че никога не съм я смятала за конкурентка. Пък и беше пълничка, една такава невзрачна.Мъжът и Тодор хвърляше усилията си в изневери, сменяше жените като носни кърпички, работата му не вървеше, затова вечно бяха във финансови затруднения.

В сравнение с нея аз се чувствах абсолютна късметлийка. Съпругът ми ме обичаше и печелеше добре от рекламната си фирма. Не се лишавахме от нищо, можехме да живеем на широко. В началото работех с него, но забременях и останах в къщи да си гледам децата (родих близнаци).

Изпитвах някакво чувство на вина към Тони и постоянно и правех дребни подаръчета по повод и без повод, за да я зарадвам с нещо. Единственото нещо което ме смущаваше, бе, че мъжът ми изобщо не я харесваше.

Тодор остане без работа. Помолих мъжа ми да му помогне и той успя да го уреди в една строителна фирма. Не след дълго той завъртял любовен роман с секретарката на шефа. Тони научила истината и беше много нещастна. Чудех се как да я утеша и помогна.

Едва сега разбирам колко ми е завиждала и каква лицемерка е била. Постепенно тя започна да се бърка в отношенията между мен и мъжа ми. Постоянно повтаряше, че бракът ми не можел да бъде толкова щастлив. “Всички мъже изневеряват и твоя не е по-долу. Я го виж прибира се късно, един бог знае с коя е бил.” Всеки ден тя наливаше масло в огъня. Постоянните разговори с Тони усилваха убеждението ми, че мъжа ми изневерява.

И така започнах да упреквам мъжа си, да се съмнявам в думите му. Той започна да избухва, и ме питаше какво става с мен, не можел да повярва, че аз мога да си мисля че има нещо с друга жена, докато той се трепел по цял ден, за да не ни липсва нищо.

Така вървеше всичко докато не отишъл у Тони – най-добрата ми приятелка, за да пита какво ми е. А тя само това и чакала – казала му, че никога не съм била щастлива с него, търпяла съм го само заради парите и децата. Мъжът ми бил потресен и потърсил утеха при нея, а и мъжът и я беше напуснал преди една седмица.

Двамата са се утешавали взаимно.

За всичките тези години приятелство Тони бе научила всичките ми тайни. Тя знаеше какви грешки бях допуснала с мъжа си, какво обича и харесва той. За нея не е било трудно да се вмъкне в моята кожа.

Когато разбрах, че двамата ме мамят от месеци, бях толкова съсипана, че нямах сили да се боря с брака. Много късно разбрах Тони какво е говорила за мен, беше прекалено късно за каквото и да е.

Само един единствен път говорих с нея – само я попитах как се чувства човек, когото отнеме бащата на две пет годишни деца и мъжа на най-добрата си приятелка. А тя ми отговори със студено ”Ти достатъчно дълго беше с него, сега съм аз наред.”

Сега когато се обръщам две години назад, наистина не мога да разбера поведението си. Как съм могла да бъда толкова наивна и така да се доверявам! Как съм могла да се оставя на тази “приятелка” да ме манипулира и да ми отнема най-скъпото.

Сега знам, че мъжът ми също не е бил идеалният съпруг и баща – от развода той въобще не идва да види децата. Плаща редовно издръжката им, но нито им прави подаръци за рождения ден, нито се обажда.

Понякога си мисля, че те двамата изобщо не искат да си спомнят, че ние с децата съществуваме.

За децата да помислят, все пак той им е баща и те го обичат, и търсят.