Мили хора, преди да прибегнете до лечение в Неврохирургията на Токуда и по- специално до услугите на доц. Владимир Наков и д- р Тома Спириев, моля обезателно да вземете и второ мнение и от друг неврохирург- онколог.
На вниманието на всички лекуващи се от онкологични заболявания в болница Токуда, отделение ‘’Неврохирургия’’:
Мили хора, преди да прибегнете до лечение в Неврохирургията на Токуда и по- специално до услугите на доц. Владимир Наков и д- р Тома Спириев, моля обезателно да вземете и второ мнение и от друг неврохирург- онколог. За съжаление аз и моето семейство допуснахме тази фатална грешка по отношение на лечението на моята мила майка и платихме съответно с нейния живот. Та ето накратко и нашата злочеста история:
След като през лятото на 2018г майка ми получи метастаза в мозъка( вследствие карцином на гърдата опериран през 2014г) тя беше пренасочена за операция от русенския неврохирург д- р Игнатов към доц. Наков, практикуващ в Неврохирургия към болница Токуда. Това пренасочване явно не беше случайно, защото отношенията им освен колегиални са очевидно са и финнансови. В последствие разбрахме, че въпросният д- р Игнатов е пренасочвал и доста други пациенти към въпросния доцент, които за съжаление са завършили със злочест край. Та в края на Август месец 2018г тя беше оперирана от гореспоменатите доц. Наков и д-р Спириев и месец по- късно и беше направен 10- дневен курс лъчетерапия. След тези терапии последваха изследвания, скенери и беше назначена както следва химиотерапия от четири процедури. Дотук всичко изглежда привидно нормално, но всъщност не е било и ще разберете защо. След като майка ми изкара два курса химиотерапия през ноември 2018г и началото на декември се готвеше за трети получи възпаление и гноен теч на операцията, която й беше правена на главата в края на Август. Ние, разбира се, обезпокоени се свързахме с уважаемите доц. Наков и д- р Спириев и попитахме какво се случва с операцията на майка ми и защо от шева й тече гной ни се сервираха следните версии: първоначалната версия беше, че това е заради конците, с които е зашита раната и които се предполага че са разградими и се резорбират от организма и практически няма как да предизвикат възпаление. След известно време, след като гнойния теч не спираше почти месец докторите излязоха и с друга версия, а това беше че проблема с гнойния теч е бил провокиран от лъчетерапията проведена в края на септември. В крайна сметка така и не разбрахме на 100% каква беше точно причината за произтеклите проблеми от тази така ‘’кадърно’’ извършена операция. Този гноен теч, за съжаление, наложи прекъсването на четирикратния курс химиотерапия, тъй като от отделение Химиотерапия ни казаха, че при наличие на възпалителен процес в организма химиотерапия не се прави икатегорично отказаха да продължат. Това силно ни притесни тъй като бяхме наясно, че при прекъсване на курса на химиотерапията има риск от появана нови метастази, както и стана няколко месеца по- късно. След като минаха коледните и новогодишни празници на 2018г. и ние видяхме, че от оперативния шев на майка ми не спира да тече гной ние отново отидохме при доц. Наков и д- р Спириев. Тогава те ни казаха, че видите ли има загниване на коста под разреза и проблемът няма как да се оправи без втора операция или така наречената ‘’ревизия’’ с цел отстраняване на въпросната загнила кост. След като тази ревизия беше направена в началото на януари 2019 и последваха многократни дренажи и лаважи на раната както и вливане на антибитик майка ми започна да губи стъбилност в походката си, започна да се олюлява и да се чувства зле. Апетитът и намаля и започна да и се гади, понякога повръщаше. В последствие разбрахме от други пациенти лекуващи се на нейния етаж, че тя не е първия случай с повторно отваряне на главата 2- 3 месеца след първоначалната операция, а е имало и много други пациенти в нейното злополучно положение. Дали тези машинации се правят с цел източване на здравната каса или просто толкова са възможностите и компетенциите на въпросните доктори...само можем да гадаем. С надеждата, че тя ще може да продължи химиотерапията си, тъй като беше изкарала само 2 курса, тоест половината, ние стигнахме до извода че в това физическо състояние след така наречената ‘’ревизия’’ това няма как да стане. Чудехме се какво да правим, бяхме като в капан: от една страна искахме тя да продължи прецедурите химиотерапия за се предодввратят метастазите, а от друга виждахме че физическото й състояние не го позволява. Стана така, че след повторната операция вместо да се подобри майка ми се влоши повече. Решихме да изчакаме физическото и положение малко да се подобри, за да може тогава тя да доизкара оставащите й 2 курса химиотерапия. Така минаха около два месеца и половина след така наречената ‘’ревизия’’ на операцията на главата, през които състоянието и не се подобряваше, а отгоре на това в края на март тя получи масивен тремор на двете ръце и двата крака. Закарахме я отново в болница Токуда, където три дни лекарите от същото отделение, в което се беше лекувала преди това, т.е Неврохирургията, не можеха да овладеят тремора. Когато ги попитахме многократно на какво се дължи това те вдигаха рамене и нямаха отговор. В началото на април, когато й направиха ЯМР( само на глава) установиха, че уж масивния тремор се дължал на нарушена микроциркулация на мозъка, причинена от лъчетерапията проведена половин година по- рано!!! Бяхме силно изненадани от този факт и ги попитахме дали това не е зарди повторната операция, която беше извършена много по- скоро в сравнение с лъчетерапевтичния курс извършен шест месеца по- рано. Докторите, обаче, отричаха и си държаха на своето. Най- грозното и отвратителното в случая беше, че въпреки че я обездвижиха тотално с некадърните си операции и знаеха, че тя няма как да проходи отново ни предлагаха да я оперират за трети път, за да извадят уж появила се местастаза в дял на мозъка отговарящ за зрението. Така или иначе полза от тази операция нямаше, защотото мозъкът на майка ми беше вече тотално увреденот тази некомпетентна пасмина, алчна за пари и целяща единствено да изтова здравната каса, а не да спасява човешкия живот. В следствие на този масивен тремор тя остана прикована на легло за около четири месеца, след което за съжаление почина заради множество появили се метастази в организма й.
В края на тази така тъжна история искам да се знае, че ние не обвиняваме д- р Наков и д- р Спириев за злокачесвеното заболяване на майка ми- това е съдба, която за съжаление може да сполети всеки един от нас. Обвиняваме ги за това, че с некомпетнтно извършената си първа операция те косвено прекъснаха курса от химиотерапия на майка ми, с което й отнеха шанса тя да се пребори с онкологичното си заболяване, а с некомпетентно извършената си втора операция я приковаха на легло и възпрепятстваха всяко следващо лечение/ терапия. Както всички знаем, не един и два са случаите когато хора с качествено и професионално оперирани злокачествени тумори живеят по пет- десет години, късмет, който за съжаление майка ми не извади попадайки на неврохирурзите от Токуда.
Мили пациенти и близки на пациенти, в края на нашата трагедия искам да ви призова да не се доверявате сляпо на тези двама доктори, които през цялото лечение на майка ми веджъж не си признаха, че са сгрешили въпреки, че след всяка следваща тяхна интервенция нещата отиваха на по- лошо и по- лошо. Моля, винаги търсете второ и дори трето мнение, грешка, която ние допуснахмеи за голямо съжаление платихме с живота на милата ни майка, съпруга и баба.