Здравейте, момиче на 28 години съм от не особено голям град. Имам двама родители които твърдят че ме обичат , но аз винаги съм чувствала че обичат повече сестра ми. Тя е по-голяма и понякога са и възлагали повече отговорности с идеята че ще се справи по-добре, но пораствайки на мен не ми беше дадена възможността да се докажа. Винаги за всичко първо се обръщат към нея. Това прави впечатление на близките и роднините ни и те започват да твърдят че аз съм била по- глезена и нямам правото да се оплаквам. В резултат на това аз израснах с ниско самочувствие и нямам много приятели а и те си имат личен живот и ми казват да се примиря защото няма да променя родителите си. Толкова исках да избягам от това че отидох студентка в друг град, но може би от страха дали ще се справя не можех да спя това се отрази на обучението ми и прекъснах. После завърших университет с отличие но и това не ми даде самочувствие, защото родителите ми и до ден днешен въпреки че сестра ми е омъжена се държат така сякаш тя е по важна. Започвала съм работа на няколко места но страхът от провал ме кара да съм перфекционист, а това дразни колегите и те започват да създават интриги при което аз се плаша че ако аз сбъркам никой няма да застане на моя страна и от този страх понякога допускам грешки и се завъртам в един омагьосан кръг. Имам желание да си намеря приятел, но и в това не успявам. Отивам на работа с мисълта дали няма да сбъркам и да ме изгонят, от тази мисъл започвам да допускам грешки и чувам коментари че се правя на умна а всъщност съм много тъпа. Прибирам се вкъщи и там се чувствам сякаш съм един боклук който е по добре да го няма и така. Сякаш нямам място на този свят. Имам нужда от обич и от това да бъда приета с недостатъците си.

Хареса ли ви? #Споделете с приятели!