Жена ми официално си има любовник. Млад, богат и перспективен. Чака го да се разведе. Дотогава продължава да си живее с мен, но споделя леглото си с него през ден. Може би някой ден, когато онзи се разведе, тя ще се изнесе. Може би...
Разбира се, тя държи да съм в течение на авантюрите ѝ. Да не взема да изпусна нещо? Разказва ми кога, къде, как, колко е било хубаво, колко му е голям… Да не се чувствам съвсем изолиран, нали?!
Онзи ден ни остави с детето в мола. Имаше среща с него. Бил свободен само в в този момент. Как да изпусне човек такъв шанс?
Гледам я – сияе. Очевидно приятните изживявания и мечтите за богат дом ѝ действат добре. Изглежда по-жизнена, по-жива. Влюбена е. А аз? Аз явно съм тъпакът в тази история.
Интересно, онзи не изглежда особено забързан да се развежда. Половин година мина, а още си е женен. Докога ли ще продължава този цирк? Докато съвсем изперкам?
От шест месеца не знам на кой свят съм. Живея в перманентна паническа атака. Хапчета, безсъние, не мога да се съсредоточа, не мога да работя. Още малко и като свършат парите… Е, тогава куршумът ще реши всичко. И нека се оправят както могат.
Хванах ги на калъп миналия месец. До този момент все ме лъжеше, че са скъсали. Всяка седмица нова лъжа. Оттогава поне е честна – не се преструва, че къса с него. Напротив. В нас е като „на гости“.
Защото, нали, ако я обичам, трябва да искам да е щастлива? А тя така е щастлива. Само че аз вече не съм. И не знам още колко ще издържа.
Нормално ли е това? Какво да правя?
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.