Трудна любов

Здравейте, жена съм на 24 и през последните години любовният ми живот е доста объркан.Осъзнавам, че за голяма част от нещата имам вина аз, но просто имам нужда да споделя. С първото ми гадже бяхме заедно 5 години(до миналата година) Раздялата ми с него беше категорично най-доброто решение което съм вземала, там имаше изключително много психически тормоз от него към мен, убеждаваше ме, че за агресивното му поведение съм виновна аз и, че съм длъжна да го търпя, удряше ме а когато тръгвах да приключвам отношенията ни почваше да плаче и да съжалява(типичното).. Мисля, че през последните години бях с него от съжаление.

В неговата компания се чувствах много напрегнато и когато консумирах храна я повръщах от стрес защото очаквах всеки момент да полудее за нещо. Осъзнавах колко е зле да те е жал за човек който ти посяга без да му мигне окото, но просто това беше вградено чувство мен. Чувствах, че съм му длъжна за нещо. Имала съм и аз грешки но винаги съм гледала да изглаждам нещата, докато той обичаше да мачка, да натяква и да върви срещу мен. След раздялата ни в мен имаше едно чувство за вина, сякаш го оставям на половината път, бях наясно, че не го обичам, но това чувство на вина ме изяждаше, не можех да спя с дни ……И в точно този момент се запознах с любовта на живота ми. Но за жалост и тук нещата не са розови. Заедно сме от година и искам да отбележа, че това е всичко което съм търсила “чисто и споделено любов” , проблемът тук е, че той е с 19 години по-голям от мен. Родителите ми никога не биха позволили да бъда с толкова по голям човек или по скоро биха били изключително разочаровани. Не знам какво да правя. Знам, че няма да намеря втори като човекът с когото съм, знам, че такава спокойна и хармонична връзка се създава много трудно и не с всеки.

Щастлива съм с него, емоционално прави повече неща от майка ми и баща ми за мен, когато имам проблем се обръщам към него. Тук искам да споделя, че с родителите ми не съм много близка, знам, че ми мислят само доброто и са направили финансово всичко нужно за мен, но просто баща ми е много токсичен човек който напряга майка ми и се получава напрежение между цялото семейство. Дори не си представям да седна и да им споделя за приятелят ми, предполагам, че реакцията ще бъде равна на това, че някой близък се е поминал. В компанията на баща ми се чувствам много напрегнато за което ми е много гузно защото финансово не ме е лишавал от нищо и е правил всичко възможно.

Не знам как да постъпя, объркано ми е, моля за съвет.. как бихте постъпили вие?