Убъркана, заблудена или толкова ми е късмета?

Аз съм жена на 33 години с две прекрасни деца и съпруг който постоянно му е виновна.

Преди да се роди първото ни дете нямахме проблеми, но откакто имаме деца той ревнува, че те имат нужди и аз трябва да се грижа за това. За него е дразнещо и че ходех на работа и не се прибирах точно в 18:00 а оставах за цигара време с колежките след работа (звънеше ми всеки път в 18:00 с въпросите ти мъж и дом нямаш ли си?). Не веднъж и два пъти съм чувала думи като: "боклук", "ти не ставаш за майка", "извади късмет с мен ,иначе още да работиш в оня скапан магазин" и прочие. Никога не ми е посягал , но по отнощение на викане караници и емоционални нападки пред приятели не се свени и не му пука.За него когато разговаряме аз съм виновната, че го провокирам с "бездействието си или когото се обаждам не на място (като

го злепоставям като говоря тъпотий)".

Имама и малък бизнес с който много му вадя очити и от който по негови думи не изкарвама никакви пари ( взимам заплата от магазина 700лв месечно), но това, че тичама за всичко, което е свързано с децата, а него не го ангажирам и мога да не се моля на шеф може ли отпуск, че са болни не го интересува.

Неразбирам аз ли съм в грешка или просто не сме един за друг, толкова ли е трудно да ме прегърне или целуне понякога, за него само секса е интимност, всичко друго са лигави глупости? Не ме е страх какво ще кажат хората за мен ако се разделим, единтвено децата ми искам да са щастливи.

Благодаря, че ме изслушахте и простете за правописните грешки.

P.S.Приемам и шамари ако съм лигла.