Витамин E

Всъщност този витамин представлява група мастноразтворими витамини (токофеоли), които се синтезират само в растенията. Те подтискат окисляването на мастните киселини и на витамините A и C. Заедно с това влияят благоприятно на размножителните функции. В големи дози причиняват кръвонапълване на съдовете в половите органи - яйчници и матка (нейната лигавица се обогатява с гликоген, надебелява и улеснява оплождането). При липса или недостиг на витамин E при животните не се образуват полови хормони и не настъпва оплождане, а при бременност плодът не се износва.

Витамин E повлиява благоприятно обмяната в нервната и мускулната тъкан. При липсата му гликогенът (от мускули, сърце, черен дроб, панкреас) бързо се изчерпва, а поради настъпили смущения във въглехидратната обмяна нервните клетки се израждат. Участва също в обмяната на мазнините и не позволява при разпадането им да се образуват отровни вещества. Взема участие още в синтезата и обмяната на хемоглобина, в синтезата на кожния пигмент, в образуването на съединителната тъкан.

Какво допълниха изследванията през последните години?

Установи се, че витамин Е предотвратява стареенето на червените кръвни клетки. Поддържа се и становището, че предпазва от ранна атеросклероза. С оглед на това някои го наричат фактор на подмладяването. Установи се още, че повлиява обмяната на нуклеиновите киселини. Потвърди се, че той стимулира производството на полови хормони и запазва функциите на тестисите.

Изключително важен е за нормалната жизнена дейност особено при жените. Освен това при липсата му настъпват дегенеративни промени в мускулите и некроза на черния дроб. Големите дози (100 мг на кг живо тегло) намаляват риска от ослепяване на недоносени деца, отглеждани в кувьози, където е повишено съдържанието на кислород. Изказва се мнението, че въздейства благоприятно при сърдечна и коронарна недостатъчност, диабет.

Дневната нужда от витамин E е около 20-25 мг. Значително по-голяма е нуждата при кърмачетата, подрастващите, при бременност, лактация, климакс, големи физически натоварвания. Големите дози могат да причинят главоболие, умора, повръщания, тромбофлебити, белодробни емболии, хипертония, спазми в храносмилателната система, диария, тумори в белите дробове, ангина пекторис, гнойни процеси и пр.

В диетичното хранене за набавянето на витамин E се препоръчва царевичното масло (съдържа 84 мг%), памучното (80 мг%), соевото, слънчогледовото, зехтинът. Използват се още слънчоглед, лешници, хуманизирани млека, орехи, бадеми, соя, фъстъци, пуканки, салати, зеле, лук, грах, маруля, зародиши на пшеница, ечемик и царевица. От животинските продукти, богати на витамин E, са жълтъкът от яйце, сърцето, черният дроб, хипофизата, далакът, бъбреците, панкреасът.

Според изследванията на руски учени количеството на витамин E намалява с 50% при лошо съхранение на слънчогледовото масло (на светло и топло място), с 2-9% при варене, с 20% при приготвяне на рибни ястия и с 80% при пържене.