Бъдни вечер се свързва с прехода от старата към новата година, с цикличното обновяване на природата и обществото. Вярва се, че от Бъдни вечер започват т.нар. Мръсни дни, които продължават до Йордановден (Богоявление). През този период в света на хората бродят караконджули, вампири, таласъми и всякакви други нечисти сили, дошли от отвъдното. Така че вечерната обредност е ориентирана към предпазване от тях, към преодоляване на хаоса и възстановяване на природния и социалния ред, към осигуряване на по-добър и по-богат живот в бъдеще. Спазваните обичаи и обреди целят да увеличат силата на новото слънце, да осигурят берекет през предстоящия земеделски сезон, да подготвят браковете на младите.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а блюдата на нея - нечетен брой и постни. Приготвя се варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също чесън, орехи, мед, лук, вино, ракия. Идеята е да се поднесе - в суров или обработен вид, от всичко, което е произведено в стопанството. Задължителни са обредните хлябове. Докато всички са на трапезата, в огнището гори бъдникът (голям дъбов или крушов пън).
Бъднивечерният огън не трябва да загасва през цялата нощ, защото това ще е лоша поличба.
Поверия за Коледа
Трапезата на Бъдни вечер винаги се прави в семеен кръг и е кадена. Най-възрастният в семейството - мъж или жена, прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, а после - всички помещения в дома и стопанските постройки на двора.
Прекадяването се възприема като средство за предпазване, за прогонване на злите сили.
Вечерята например започва рано, за да узреят рано житата; по време на яденето не бива да се става от трапезата, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца; само стопанинът може да става, но трябва да ходи приведен, „за да се превиват житата от зърно“.
Множеството наричания за здраве, плодородие и плодовитост, в това число и коледарската благословия, са всъщност словесна магия, чрез изричането на която желаното трябва да се превърне в реалност.
Споделете
