1. Различията не са повод за омраза, а носят пъстрота
Един от най-честите причинители на насилие и омраза между децата (и не само) са различията. Като такива могат да бъдат определени материалното положение на родителите, статутът в обществото, етносът, религията, хранителни или други навици, специалните образователни потребности, разминаванията във възгледите и дори пристрастията към един футболен отбор за сметка на друг.
Спор в училище, предизвикан от някой от тези фактори, би могъл лесно да предизвика сбиване особено при липсата на учителски контрол по време на междучасията. Като причина за тези прояви би могла да бъде посочена неопитността на децата да овладяват емоциите си така, както възрастните, когато са изправени пред същите ситуации. Емоционална интелигентност може да бъде изградена, като накараме детето да помисли над чувствата, които ще провокира с поведението си у онзи, когото иска да нагруби. Нека в разговора опише в детайли емоциите, които ще изпита, в случай че бъде нападнато или нагрубено.
Не по-малко важно е да бъде обяснено на младежите, че различията, независимо от техния характер, обогатяват обществото. Защото учениците, които се справят с лекота с трудните предмети, могат да отделят време, за да помогнат на онези, които отделят повече време на игрите и спорта. Надмощието идва тогава, когато подадем ръка вместо юмрук.
2. Какво губим от агресията?
„Блага дума железни порти отваря“, гласи мъдрост, която може успешно да бъде приложена и по темата с агресията. Цената на един шамар може да бъде загубено приятелство. А наградата от разговор, с който да бъдат приети различията, е дългогодишно общуване, помощ и подкрепа във всяка трудност. Дали нечие сърце ще бъде сковано от страх, зависи от силата на нашите думи и подкрепата, която стои зад тях.
3. Да изслушаме проблемите на децата
Притесненията на нашите деца да споделят за преживяно или видяно насилие може да надделеят поради срам или стремеж да запазят в тайна случилото се, за да защитят своя авторитет пред останалите младежи. От нас зависи да ги убедим, че разумната постъпка е да споделят за своите тревоги, без да има каквито и да е последствия от това. Уместно е да припомним, че ние сме хората, преживели тяхната възраст, а с това – и проблемите, характерни за нея. От особено значение е да направим така, че детето да знае, че може да дискутира с нас всеки въпрос, който буди притеснение у него, а ние ще му отвърнем с цялата си загриженост и време, без да подценяваме случилото се. Омаловажаването на проблемите може да ги задълбочи, тъй като те ще бъдат допълнени от усещане за незрялост.
Тогава, когато травмата е твърде силна и не може да бъде коментирана с родител или близък, е препоръчително да насърчим детето да потърси помощ от училищния психолог. Това е специалист, посветен на разрешаването на подобни ситуации, като неговата безпристрастност и приложимост на съветите са гарантирани. Разговор с него не би имал последствия за никой от участниците в конфликта, а напротив – ще доведе до разбирателство в по-нататъшните отношения.
Съветите от експертите
Това е малка част от съветите, които ученици от две столични училища – 32-ро СУИЧЕ и 18-о СУ получиха от експерти, чиято компетенция обхваща и проблемите, свързани с агресията в училищната среда.
Менторите – психологът Цветелина Иванова, антитерористът Иван Янкулов и актьорът Китодар Тодоров, посетиха двете училища в рамките на кампанията „Аз срещу агресията“. Те ги придружиха и по време на специални посещения на Академията на МВР, където младежите научиха как органите на реда изпълняват своите задължения, стремейки се към нулево насилие по време на работата си. Съветите, които тримата ментори споделиха, са приложими във всяко едно училище и семейство, категорични са те, а ефективността им е доказана в минали години от тяхната практика.
Споделете
