Това е моята история, която никога не съм си и представяла, че ще случи точно на мен, а днес... имам нужда да споделя с някой!
Всичко започна преди около седем години, тъкмо бях завършила училище, имах си сериозен приятел, с който правехме планове за общо бъдеще, но се разделихме в последствие, поради някои обстоятелства.
Започнах работа като секретарка в една фирма. Живеех и се наслаждавах на живота без грижи, флиртувах и използвах мъжете, както си исках!
НО, винаги има едно, НО... в един прекрасен слънчев ден, просто се влюбих!
Влюбих се до уши, още на мига, в който го поканих в кабинета на шефа си, в един непознат с около 10 години по-голям мъж от мен...
Не знам какво стана с мен, как се случи, но като седнах зад бюрото си аз вече знаех,че това ще е мъжът на живота ми!Така и стана!
Започнах „да копая информация за него“ - разбрах, че е бил женен и вече разведен, това много ме зарадва! Започнах да го търся, първо със задачи свързани с общия бизнес с фирмата за която работя, а след това лека-полека започнах да поддържам връзка с него - звънях му, говорихме си с часове!
Разговори, кафенце, обяд, вечеря... нищо по-сериозно в продължение на половин година, докато не разбрах, че явно този мъж си запълваше свободното време с мен! Но бях много влюбена в него и това ми беше достатъчно!
И така до един прекрасен есенен ден преди две години, той просто ми съобщи на чаша кафе, че заминава за чужбина... И замина!
Връщайки се назад във времето, този момент, когато той замина – беше най-ужасният за мен.
Независимо, че него го нямаше, аз продължавах да съм лудо влюбена в него, обичах до безумие. Отново говорехме с часове, макар да се досещах, че той явно отново си запълваше времето с мен, аз бях ужасно щастлива, че го чувам. Независимо, че получавах в замяна големи лъжи и напразни обещания. НО... прощавах.
Върна се зимата, беше обещал да изкараме празниците заедно, НО не ме потърси... Последваха купища оправдания... НО аз отново простих, защото го обичах!
Мина доста време, на мен ми беше писнало все аз да го търся и си намерих приятел, спрях да му звъня, НО не спрях да го обичам и да мисля за него. След около половин година , човекът до мен (изключително мил и нежен) ми направи предложение и.... аз приех, макар и да не го обичах. Просто исках да забравя НЕГО и да продължа да живея! След около месец бях вече омъжена жена.
НО по законна на Мърфи в един дъждовен ден, както си стоях в офиса, телефона ми иззвъня, изписа неговото име... гледах и не вярвах, сърцето ми щеше да изскочи.... Събрах се: АЛО, кажете... Отсреща: Не ме ли позна... Аз не знаех къде се намирам, всичко се въртеше около мен: Ало, кой е..., със сетни сили попитах аз. И бях до тук, всичко в мен ме предаваше..., не чувах какво ми говори, отговарях като робот... само помня, че му отговорих, че искам да го видя и той ми каза, че след 30 мин. ще бъде на паркинга на сградата, в която работех.
Мога само да ви кажа, че човекът, който ме посрещна пред офиса, не беше същия, който си спомнях... този ме прегърна и целуна страстно, всичко за което си мечтаех се сбъдваше, беше като сън... Качих се в колата му, след 15 минути спряхме пред входа на кокетна къща: - Искаш ли да пием по кафе? - попита ме той, - Да! - отвърнах аз без да се замислям. - Заповядай в моя дом!
Да ви кажа честно, не бях на себе си. Влязох, седнах на дивана, а сърцето ми биеше до пръсване, бях сама в голям, подреден с вкус хол. Преди да се събера, той влезе, носеше поднос с кафе и малка кутийка. Не си спомням много добре, какво се случи, само си спомням пръстена и думите: Ще станеш ли, моя жена?
Сълзи започнаха да се стичат от очите ми... за всичко, което някога си бях мечтала с Него се случваше наяве, НО аз ли бях избързала да се омъжа или той беше закъснял с това предложение?
Забравих, че съм омъжена жена, последва луда целувка от моя страна... направих го с него, толкова години си представях този момент, нямам думи да го опиша, за първи път се чувствах така: да правиш любов с човека, за който си мечтал от години е беше просто божествено.
- И така, ще се омъжиш ли за мен? Този негов въпрос ме върна в действителността!
- Аз вече съм... и заплаках... Той ме гледаше невярващо: - Хай стига, ако искаш да ми отмъстиш за моето неадекватно държание през годините, не и по този начин... Аз имах много време... далеч от теб, да размисля и вече знам, че ти си идеалната жена за мен, затова не се бъзикай, моля те прости ми и стани моя жена!
Станах и извадих от чантата си венчалната халка и я оставих на масата...
Тишина, „чувах“ ужасната тишина между двама ни... Той седна и се хвана за главата, а аз се облякох и тръгнах към вратата, той ме настигна, прегърна ме и ме попита: ЗАЩО??? И аз на свой ред попитах: ЗАЩО? ЗАЩО? ЗАЩО?
Аз започнах да плача и говоря за чувствата си към него, за неговите лъжи, за това, че съм се уморила да го чакам, да търся, че съм искала да бъда обичана... На свой ред той започна да говори за своите към мен чувства, че му е трябвало време, за да разбере, че аз съм неговата жена....
Последва втора доза бурен секс и двамата все едно искахме да си наваксаме пропуснатото време...
Станах, облякох се отново, беше се стъмнило, взех телефона и го попитах за адреса, за да си повикам такси... Той ме погледна, каза, че няма да ме пусне да си тръгне... Казах му, че съпругът ми не заслужава такова отношение и трябва да поговоря с него.
Той каза, че ще ме закара, облече се и ме попита за адреса. Преди да слеза от колата, ме дръпна и целуна страстно и ми каза колко много ме обича, и няма търпение да стана негова жена...
Слязох от колата и се качих в асансьора. Влязох в апартамента с твърдото решение да говоря със съпруга си за развод, но още от вратата ме чакаше изненада – мила, интимна вечеря, свещи, отново сълзи, но този път на безсилие, не можех да започна разговора, как да нараня човека срещу себе си... След вечерята, влязох в банята, взех си вана и се наплаках едно хубаво.... когато излязох, мъжът ми вече спеше. Седнах пред компютъра и реших да споделя с вас моята объркана история. От как съм се прибрала, моят любим мъж не спира да ми пише съобщения... Обичам те! Не мога без теб! Утре ако не дойдеш при мен, аз ще те отвлека!
Мили хора, кажете какво да правя? Не знам, нещо в мен не ми позволява да нараня човека, с който живея, а не мога без човека, който обичам толкова много години и сега когато ми направи предложение, когато разкри чувствата си.... Как да изляза суха от този потоп от любов?
Споделете
