Казах "ДА", но чувството за вина не ме оставя да бъда щастлива

Когато се запознах с НЕГО той беше твърде млад, но женен и с малко дете, а аз бях млада девойка, която "летеше в облаците".

Влюбих се, беше любов от пръв поглед, той беше като наркотик. Бях обсебена от него, бях влюбена до уши.

Борех се да преодолея тази тръпка, но всички опити бяха безуспешни.

Привличането ми към него беше по-силно от мен. И така минаваха дни, седмици, месеци. . . аз все повече се хлътвах по него и ми беше все по-трудно да го крия.

Животът ми се превърна в кошмар, колкото аз се мъчех да се отдалеча, той толкова повече се доближаваше до мен... Той ме търсеше, искаше да се виждаме, но успявах да устоя на изкушението и го избягвах... все пак беше женен, а и малкото мъниче.

И така, в един момент спря да ме търси. Падна ми товар от душата, остана ми лудото влюбено сърце, с което се борим повече от 5 години.

През тези години преминах през различни връзки и любови, но нищо не приличаше на тръпката към НЕГО, към онзи мъж, който не можах да изтръгна от сърцето си.

За него чувах, че често изневерявал на жена си, че е женкар, и че тя знае за изневерите му, с което се надявах да го разкарам от мислите, исках да го намразя за това, но по дяволите - още повече се влюбвах!

Какво ли не прави любовта...?

И ето след 5 години отричане на любовта ми към НЕГО и никакви контакти помежду ни. Той се появи в живота ми отново, срещнахме се на рожден ден на колега... Ужас... Да бях ужасена, усещах, че ще се подам и предам, след 5 години борба с чувствата ми към него... и го направих. Не знам под въздействието на двете чаши вино му споделих какво чувствам.... Разбрах, че никога не е подозирал за моите чувства, а когато ме е търсел е било, защото адски съм му харесвала, но разбира се е искал от мен същото, което и от многото си любовници.

Е, получи го... Разбрах, че 5 години съм чакала този миг, отдадох се на ласките и очарованието му... За една нощ, за няколко часа, той ми даде толкова много, а аз години търсех подходящия и попадах на най-неподходящия. Мислех, че всичко ще приключи след тази нощ, както с всички останали жени в неговия живот, но НЕ!

Започна да ме търси всеки ден, връзката ни се задълбочаваше... Аз се чувствах виновна, грешна, но продължих да се виждам с него. Живея сама, той идваше оставаше за вечерта, казваше ми, че не може без мен, а знаехме и двамата, че това трябва да приключи, но беше невъзможно... и така мина неусетно минаха 2 години...

И един прекрасен есенен ден, застана на колене пред мен и ми предложи брак... Бях потресена, онемях... исках да се радвам, да креща от щастие, но чувство на вина ме задушаваше...

Ти имаш жена, дете... аз не мога да приема... И тогава дойде изненадата... Беше се развел...

Със сълзи на очите повтаряше историята, която вече бях чувала: Оженил се защото, жена му била бременна, трябвало да поеме отговорност. Никога не е обичал жена си... Изневерявал и, защото не се чувствал добре с нея... не я обичал... търсел своята половинка. Търсел удобен момент и повод. Дълго отлагал и аз съм се появила в неподходящия за мен, но подходящ за него момент и място, и го направил. Не съм била аз причината, но ако ме нямало сигурно още щели да се измъчват и тримата в тяхното съжителство. Той просто ме открил, неговата половинка в този живот и ме обича страшно много.

Казах "ДА", но защо мили читатели, чувство за вина не ме оставя да бъда щастлива.